Има ли Бог рожден ден?

Има ли Бог рожден ден?

   Винаги свързваме рождените дни с хубави моменти - подаръци, сладки, семейството се събира заедно. Може би разглеждаме стари снимки и си припомняме какви сме били като малки. Припомняме си, че преди еди-колко си години сме се родили, дошли сме на този свят. Но когато си помислим за Исус... кога беше Неговия рожден ден? На 25 декември или на на друга дата? Но в крайна сметка има ли значение? Дали Той изобщо има рожден ден?

     Когато се замислим за думичката "вечност" и се опитаме да я изразим със свои думи и да дадем определение, достигаме до заключението, че тя е твърде сложна за обяснение. Нещо което няма начало, няма и край. Нашите смъртни мозъци не могат да поберат тази думичка. Чували сме например за вечнозелени дървета, които все пак не са вечни.
   Когато бях малка и научих в училище, че числата са без начало и без край, това наистина ме обърка. Мислих си: "Все по някое време трябва да свършат тези числа!" Но единственото, което свършваше беше тетрадката ми по математика...

 Всеки от нас е мислил по тези въпроси. Но в един момент възприемаме това като факт, "...защото някой по-умен от нас го е казал!" - както казваше учителката ми по математика.
   Естествено е, че думичката "вечност" е неразбираема за нас. Всички ние имаме начало и край. Раждаме се и умираме. Всичко живо около нас умира рано или късно - растенията, животните, хората. Дори неживата природа (камъните, полезните изкопаеми и др.) при определени условия може да стане на пепел и прах. Тогава от къде изобщо ни идва на ум тази думичка "вечност"? Защо я имаме в речниците си? Това е едно понятие, което не зависи от време и пространство.
Аз вярвам, че Бог е вечен! Той е съществувал в миналото, съществува сега и винаги ще съществува. Може би ни се струва сложно да си го представим, но това че умовете ни не го побират не означава, че не е вярно.
Да се върнем на рождението на Исус, в книгата Михей, пета глава в стих втори намираме пророчество за идването на Исус Христос на земята: " А ти Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността." Това означава, че Той е съществувал преди да бъде изречено това пророчество, съществувал е преди да дойде на тази земя, съществувал е цяла вечност преди това. Още в Псалми 93:2 пише "...от векове е утвърден Твоя престол; Ти Си от вечността." Той е Вечносъществуващият, Безкрайният, Всемогъщият. А колко често ние хората принизяваме Бог до нашите представи. Всички ние имаме рождени дни. Защо и Исус да няма рожден ден? Ще направим торта и сладки, ще сложим светлини, ще се съберем заедно. Но чакайте малко! Дали Бог има рожден ден? Дали Той също празнува?
    Каква голяма тайна е това за нас. Как Исус Христос - Спасителят, дойде на тази земя? Как Той беше въплътен в утробата на девица и се роди като малко невинно бебе. Но Исус е съществувал цяла вечност преди това. Това е нещо чудно и непонятно за нас. Един от учениците на Исус, Йоан пише относно това в Йоан 1:9: " Истинската Светлина, която осветлява всеки човек, идваше на света. Той беше в света; и светът чрез Него стана, но светът не Го позна." Бог - Създателят, Вечносъществуващият дойде на земята в "плът подобна на нашата". Няма как да си обясним това. Защото Божия ум е много по-велик от нашия. Ще размишляваме за това цяла вечност.
   Но ще попитам отново как изобщо ни идва на ум на нас смъртните думичката "вечност"? Защо имаме стремеж към вечното? Опитваме се да открием хапче, което като глътнем да станем вечни или да направим машина на времето. А когато се срещнем със смъртта очи с очи този въпрос става още по-актуален. 
   Когато бях малка нямах представа какво означава смъртта. Умрели мравки, мухи или буболечки не ми правеха толкова много впечатление, колкото когато умря моето куче - Лари. Красиво, бяло, умно и поради случаен инцидент - мъртво. Когато срещнем смъртта отблизо, започваме да си задаваме въпроса: Защо? Още повече ако изгубим някой, когото обичаме. Тогава започваме да мислим как да "пропуснем" смъртта, как да живеем вечно. Това ни доказва, че не сме създадени да умираме. Създадени сме с една по-велика цел. В книгата на Цар Соломон - Еклисиаст 3:11 пише следното: " Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог." Звучи много логично. Бог, Който е вечен е положил вечността в сърцата на своите създания. Бог е положил този копнеж в нас. Но все пак ни е доста трудно да издирим от начало до край Неговото дело. Защо? Защото сме изгубили своя вечен статус. Предпочели сме да следваме своите собствени подбуди и своето собствено его вместо премъдрите заповеди на Вечния. И все пак Той в Своята милост ни е дал втори шанс. Втора възможност да живеем вечен живот. Точно затова Той дойде на земята, жертва чест и слава. Безкрайният, Вечният, Всемогъщият се жертва за плътските, временните, грешните. В книгата на пророк Исая 57:16 пише: "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените, и да съживявам сърцето на съкрушилите се..."
   Наистина ние хората най-малко заслужаваме вечността и все пак ни е дадена като подарък от нашия Велик Спасител! А още ни е дал пример да смиряваме себе си, както и Той смири Себе Си заради нас. Бог ни обича толкова много и иска да живее завинаги с нас. Той иска не само да се сещаме за Него един, два пъти в годината, но да го търсим всеки ден.
  Но ако все пак някой ви поздрави с: "Честито Рождество Христово!" замислете се  - "Има ли Бог рожден ден?"

 Цветелина Чолакова

Луташ ли се?

 

       Луташ ли се?

Луташ ли се ти в живота помрачен,

напразно ли изгуби и днешния ден ?

На къде си тръгнал в своето пътуване?

Каква е причината за твойто съществуване?

Всеки ден е подарък, всеки час е безценен,

но какъв е смисъла във живота ти земен?

На къде отива интелигентният човек,

към проспериращ двайст`първи век?

Към развитие могъщо във всички сфери,

а смисъл в живота си не може да намери!

Какво ако изчезнат всички мечти?

И суровата реалност се появи:

скърби, страдание, болка, лъжи

войни, глад, мъка, сълзи?

Такъв живот живее днес човека: 

Някои хора живеят за успеха

за парите, разкоша, за властта.

Други вярват във случайността!

Но аз вярвам в Някой, Който ме утешава

и смисъл в живота ми Той подарява!

Той имаше мисия на тази земя -

да вдъхва надежда на всяка душа!

И днес от надежда, от на раните лек,

от смисъл в живота се нуждае всеки човек!

„О, Мили Исусе,  от сърце Ти аз благодаря!

На земята Ти дойде и на кръст за мен умря!

Спасение на всеки човек подари,

Но дали този свят ще го оцени?

Не, вече не ще се лутам в света,

но здраво ще хвана аз Твойта ръка!

И само напред след Теб ще вървя“

Велик Избавител - смисъл в живота ми дава

и с мир и надежда всеки нов ден озарява!

Луташ ли се ти в живота помрачен?

Не изгубвай напразно и днешният ден!

Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!


"Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си?"
Еремия 2:36

 "Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, 
мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда."
Еремия 29:11

Смисълът в живота

Смисълът в живота 

     
    Смисълът в живота – това е нещо за което си заслужава да живеем. Целта, поради която ние хората - интелигентните същества съществуваме, която ни дава сила да продължим напред. Днес може би въпроса не е какъв е смисъла в живота ни, а дали изобщо имаме такъв? Всеки ден имаме повтарящо се ежедневие: събуждаме се, ставаме, отиваме на работа, на училище. И изведнъж се случва нещо страшно, нещо, което ни ужасява, нещо, което не сме планирали, нещо, което ни кара да си зададем въпроса: Какъв е смисълът? Защо съществувам? И когато установим, че нямаме такъв, често изпадаме в стрес, след това в депресия.Тогава започва голямото търсене на смисъла в живота. В живота си всеки човек минава през такива ситуации - развод, уволнение, тежка болест, смърт на скъп човек. Някои хора се оказват силни духом и използват тези ситуации като стимул да продължат напред. Други се отказват и рухват физически и душевно.
 

     Когато ни липсва смисъл, най-често взимаме пример от други хора, които изглежда имат смисъл, преуспели са и са привидно щастливи. Всъщност това което кара един човек да се чувства значим, в повечето случаи, са успехът и щастието. Някои намират смисъл в славата, други в парите и властта, трети в кариерата, четвърти в обучението, пети в семейството и близките си. Привидно тези цели в живота изглеждат много добри и хората са готови на всичко за да ги постигнат и запазят. Но това са преходни неща, които много лесно можем да изгубим. Какво става когато изгубим това което ни прави щастливи? Какво ако изгубим работа си, парите си, близките и приятелите си... какво ако изгубим всичко? Какво можем да направим в такъв случай? Ние или ще потърсим друг смисъл в живота си, или "по-лесния начин" - ще сложим край на живота си. А дали често някой не избират "по-лесния начин"? Но по-лесно ли е да сложиш край на живота си? Достигнали до такова душевно състояние - на депресия, изгубили успеха и щастието си, като че ли тези хора са се осланяли на пясъчни кули, които много лесно се рушат. За да продължим напред в тежкия земен път, трябва да се осланяме на твърда основа, на нещо, което никога не можем да изгубим, нещо което е константно и не се променя. Дори често да падаме в бурята на живота, вярата в Бог, в Създателя, Който не се променя, Който е Вечносъществуващия, може да ни даде смисъл и цел за да продължим напред.
    Това дава смисъл лично на мен! Да знам, че има Някой, Който винаги ще ме обича! Някой, Който е константен. Някой, Който не се променя, независимо от обстоятелствата. Някой, Който ме е създал като разумно същество, Който ми е дал свободен избор за да мога и аз да Го обичам истински. Някой, Който ме познава по-добре отколкото аз познавам самата себе си. Някой, Който не само ме създаде, но ме изкупи. Защото аз както и всички хора допунах греха да владее в сърцето ми, а заплатата на греха е смърт. И въпреки че Той е Бог, въпреки че е Вечносъществуващия, Той се смири и стана Човек. Той позволи на интелигентните съществата, които създаде - хората, да убият Него, Който е Живота. Той се жертва за да мога аз отново да живея вечно. Защото Този Някой ме е създал с тази цел и е вложил копнежа за вечното в сърцето ми! Да, знам, че Този Някой съществува, знам, че Този Някой е Цар на Царете, Управител на Всемира и Всемъгъщият Бог - това ми дава СМИСЪЛ, със големи букви!
    Но какво да направите, ако ви липсва смисъл и възприемате това като нещо нормално? Както казва мъдрецът Соломон: „Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър." Той заявява че всичко е преходно, всичко е суетно и няма нищо ново под слънцето, когато нямаме смисъл. Когато човек няма по-виша цел в живота си, тогава започва да живее за себе си, мисли само за това как да си угоди. Тези които нямат много се борят за оцелване, за насъщния хляб, а тези, които имат - ядат, пият, забавляват се докато са млади, защото после няма да могат.“Съществуват“ по някаква случайност. Докато се стигне до момент на криза и човек изгуби желание за съществуване. В такива момент някои хора поемат стъпката за самоубийството много рязко, често те дори не осъзнават какво правят. Но когато човек размисли и потърси смисъл в своя живот, никога не би поел подобна стъпка. А когато намери нещо наистина стойностно, не пясъчни кули, тогава човек получава нова сила за живот!

     Много ме вдъхновява една истинска история! Един човек загубил смисъл в живота си и искал да се самоубие и заедно с него да убие цялото си семейство. За да не го чуят съседите той усилил телевизора и започнал нервно да превключва каналите. Но изведнъж попаднал на един много различен канал. От телевизора се чувала красива християнска музика на фона на природни картини. Тази музика го успокоила малко, човекът се загледал и като че ли забравил какво искал да извърши. С часове той слушал тази красива музика, когато по същия този канал започнала проповед, коята преобърнала целият му живот. Той намерил нов смисъл в живота си – вярата в Бог. На сутринта съжалил, че е искал да извърши подобно нещо. Той извикал семейството си и им разказал как Бог преобърнал живота му. Човекът открил смисъл в живота си, той се погнусил от това което щял да направи, защото размислил и осъзнал, че неговия живот е ценен за Някого. Погледнал с надежда към бъдещето, защото видял, че има Бог, Който го обича! Депресията му изчезнала, защото открил неразрушима основа.
    Когато говорим за непреходни неща, тук идва въпроса дали вярата в Бог е достатъчно добър смисъл в живота? В случая имаме две възможности да вярваме и да не вярваме. Както казва Паскал: “ Бог или съществува, или не." Няма трета възможност тук имаме или, или. Ако вярваме в Бог, не губим нищо! Но ако Той съществува и не вярваме в Него, тогава губим всичко! "А вярата е даване твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ И тази „твърда увереност“ е променяла живота на много хора, които са търсили смисъла в живота. Тази " твърда увереност" е променила и моя живот!
 

    Може би често изпадаш под стрес или в депресия, страдаш от разочарования от нещо или някого. Може би твоите пясъчни кули се рушат много бързо, но не се отказвай толкова лесно! Когато дойдат тези бури в живота ти, изправи се и продължи напред, застани върху твърда основа. Защото когато се облягаш на Някой, Който е непреходен, Някой, Който не можеш да изгубиш, Някой, Който е вечен, тогава винаги ще излъчваш светлина. Винаги ще грееш, ще бъдеш оптимист. Ще окуражаваш тъжният и нараненият, ще вдъхваш смисъл в живота на хората, които нямат смисъл.
Нека изживеем този кратък и преходен живот, със СМИСЪЛ с големи букви, за да живеем не само един малък и кратък живот, но и цяла вечност с Този, Който е СМИСЪЛА и Който дава СМИСЪЛ!
Изборът е твой, ти можеш да решиш на какво да се облягаш. Но ако още не си намерили смисъл в живота си, ако все още се луташ в безсмислието, то по-добре търсенето ти да започне още днес, от този момент, когато осъзнаеш че нямаш смисъл, защото утре може да е твърде късно! А какво е само чувството на удовлетворение, когато намериш СМИСЪЛЪТ, когато започнеш да живееш с Бог и когато осъзнаеш, че ще научаваш още и още за Божият характер през цялата вечност и никога няма да ти омръзне.

Цветелина Чолакова

 Смисълът в живота (видео)