Любовта е растение

Любовта е растение

Любовта е растение, което трябва да поливаш,
трябва да подхранваш и трябва да цениш!
Щом почне да увяхва - да го насърчаваш
Щом почне да отслабва - да го подкрепиш!

Любовта е растение, което всеки ден израства,
но щом няма слънце, няма да цъфти.
О, не го забравяй, прозореца отваряй,
за да влязат ярки, слънчеви лъчи!

Любовта е растение тъй топлолюбиво,
дълготърпеливо и много милостиво!
Когато е студено, на вън не го оставяй,
нито го забравяй, когато се стъмни!

Любовта е растение и трябва да се грижиш,
когато има плевели, да ги оплевиш,
когато боледува, да го излекуваш,
когато е нещастно да го насърчиш!

Любовта е растение, което има нужда от опора,
от сигурна основа, от помощ във беда.
Любовта е растение, което трябва да подхранваш,
с поглед или с дума, с мисли и в дела!

Любовта е растение, което Бог във нас засажда,
но грижата за него оставил е на нас,
дали ще процъфтява, или ще прецъфтява,
зависи как се грижим за него всеки час!

Любовта е растение, което трябва да поливаш,
но трябва да почерпиш от Извора дълбок.
Христос е този Извор, безкрайно те възлюби,
живота Си отдаде, дарява ти живот!

Любовта е растение със произход небесен,
но дали ще вирее тя и в твоя живот?
И дали ще приемеш тоз' подарък чудесен,
тази Божия, вечна, милостива любов?

Автор: Цветелина Чолакова
Благодарение на Божията милост и слава на Бог за Неговата безкрайна любов!

 "Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадени в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог."

Псалми 92:12-13

"Любовта е небесно растение и тя трябва да бъде подхранвана и развивана. Обичащите сърца, истински изразяващите любов думи, ще създадат щастливи семейства и ще упражняват облагородяващо влияние върху всички, намиращи се в сферата на тяхното влияние."
(Адвентен дом, гл.7 – Истинска любов или опиянение, Елън Г. Уайт)

„Любовта е растение от небесен произход. Тя не е неразумна; не е сляпа. Тя е чиста и свята.“
(Вести към младите, гл.154 – Женене и омъжване, Елън Г. Уайт)

Готов ли си да чакаш дълго?

Готов ли си да чакаш дълго,

когато знаеш, че си заслужава?

Или желаеш всичко бързо,

но цял живот да съжаляваш?

Готов ли си да си прилежен,

дори във малките неща?

Да си внимателен и нежен,

ти със човешките сърца?

Готов ли си да изтърпяваш,

когато другият те обвинява?

Готов ли си да му прощаваш?

С мек отговор да отговаряш.

Готов ли си да се покаеш

от всички свои грехове?

Готов ли си да се смиряваш

и егоизмът да умре?

Готов ли си да се променяш?

Сърцето си на Бога повери.

Той само може да премахне

от тебе лошите черти.

Исус за тебе бе готов, 

дойде и много се смири,

понесе тежкия хомот

и със кръвта Си заплати.

Исус за тебе изтърпя - 

обиди, болка и страдание,

понесе твоята вина,

понесе всяко изпитание!

Христос бе винаги прилежен,

Той беше много търпелив,

бе състрадателен и нежен,

и беше много милостив!

Той никога не се променя,

Христос е верен и сега!

О, колко много Той копнее 

да те очисти от греха!

Исус желае да докосне

с любов и твоето сърце,

Той чака много търпеливо,

спасение да ти даде.

Готов ли си да жертваш всичко

и всичко да Му повериш

Готов ли си да Го последваш,

във пътя Негов да вървиш?

Предай сърцето си сега

на Изкупителя Христа

и няма ти да съжаляваш,

но знай, че ще си заслужава!

Благодарение на Божията милост!

Цветелина Чолакова

Лице в лице

Лице в лице 

Лице в лице да видя Христа,

как искам за миг да Го видя сега!

Със вяра съзирам туй благо лице,

със кървава пот обляно то бе.

Човек на скърби и на печал,

Той Своя живот за мене е дал!

Цар на царете, Отец на вечността - 

короната остави, дойде на таз земя!

Той бидейки охулван, с хула не отвръщаше,

Лицето Му благо с милост ги обгръщаше!

Но мисията Негова никой не разбираше,

как нищите по дух за свои Той избраше?

Как преди славата идва смирението,

как преди победата е унижението?

Как преди трона, идва Голгота

и вместо почести, Му вземат живота?

Как вместо корона получи трънен венец,

и вместо скиптъра стана жертвен Агнец.

Понесе тежки хули, болка и страдание,

понесе със търпение всяко изпитание!

Лицето на Исус бе дълготърпеливо,

изцапано със кръв и много милостиво!

Бледо и измъчено, пълно със любов,

лицето на Спасителя дарява смисъл нов!

Съзираш ли със вяра Христовото лице?

Към кръста погледни, Той нежно те зове:

"За тебе Аз умрях, ти Мене приеми,

изкупих твоя грях, живот ти подарих!"

Автор: Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

Под карантина

Под карантина

 

„Безумният рече в сърцето си: Няма Бог...“ (Псалми 14:1).

- Ако има Бог, защо не се яви да Го видим...ако Го видя, тогава ще повярвам!
- Човече, под карантина сме, как очакваш да видиш Бог!? Ако Той ти се яви в цялата Си слава дори за миг, няма оцелееш.
Защо сме под карантина? Заразени сме с вируса, наречен “грях”. Всички сме заразени, без изключение. При този вирус има сто процента смъртност.
Как се заразихме? Престъпихме Божия закон съзнателно и решихме да действаме според своята собствена воля. Поставени бяхме под карантина на тази земя! По розите изникнаха бодли, цветята започнаха да увяхват, животните започнаха да се ядат едно друго, хората да се убиват. Последиците от нашия избор бяха очевидни.  

Вирусът на греха има много очевидни симптоми. Човек става егоистичен, изпитва удоволствие да наранява другите чрез думи и дела. Изгубва любовта в сърцето си бавно, но сигурно и на нейно място се вкоренява себелюбието.

 Ако сте заразени с този вирус, то най-вероятно ще сте винаги сърдити и намръщени, ще изричате зли думи, ще имате критичен дух, ще виждате грешки във всички други, но не и в себе си, ще се опитвате по всякакъв начин да извършите колкото се може повече зло.
 В много случаи дори няма да осъзнавате, че сте болни, защото ще се чувствате здрави. Но това е най-страшният симптом при вируса грях. Докато не осъзнаете, че сте болни и че сте в критично състояние, няма как да пожелаете да се излекувате!

 И все пак има изход от ситуацията! Великият Лекар дойде, за да ни спаси! Как го направи? Исус не облече маска и защитно облекло, но облече човешко тяло. Дойде и стана един от нас, за да издейства нашето спасение!

Той влезе в контакт с грешните хора. Не се страхуваше да се докосне до тях и въпреки това не се зарази. Докосването Му очистваше, думите Му събуждаха мъртвите и лекуваха болните, погледът Му излъчваше мир. Той дойде, за да изцели душевните, умствените и физическите болки.  Дойде, за да ни изцели от вируса на греха! Той не измисли ефективно лекарство или ваксина срещу греха. “Но взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:12). “С Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:5).
 Той прие върху Себе Си нашата смъртна присъда и ни даде като подарък Своя съвършен живот! Какво повече би могъл да направи за нас? “И на всички, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чада!” (Йоан 1:12). И днес Неговата жертва е все още валидна за всеки, който вярва. Ние все още сме заразни, все още сме грешни, все още имаме нужда от Спасител! Той ни предлага като подарък Своя съвършен живот, защото Той понесе на кръста всичките ни грехове!

Но всеки път, когато съгрешаваме, ние продължаваме да Го нараняваме. А също чрез нашите грешни постъпки заразяваме и други хора да постъпват като нас. Тази зараза се разпространява мигновено и има ужасни последици.

 

  Единствения изход от ситуацията с вируса на греха е да гледаме към кръста, към Христовата жертва, към Неговия съвършен живот. Само тогава ще осъзнаем какво Му причиняваме всеки път, когато престъпим Неговия свят закон чрез думи, мисли и дела. Само тогава ще осъзнаем нуждата си да бъдем излекувани! "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

 Скоро карантината ще свърши, ще можем да видим с очите си Царя на славата! Нека бъдем част от тези, които ще се радват да Го видят, а не от тези, които ще искат да се скрият от Него! Защото, когато свърши карантината, тези, които са болни от вируса на греха и не са пожелали да бъдат излекувани, няма да могат да издържат, когато видят Великия Лекар в славата Му! Нека приемем днес Неговия съвършен подарък, докато все още имаме благодатно време, нека жертвата Му не бъде напразна за нас!

Автор: Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

Смисъл?

Смисъл?

Какво дава смисъл на твоя живот?

Несметни богатства и много имот?

Известност и слава, похвала и власт

или Този, Който умрял е за нас?

Знай, всичко земно временно е,

днес си богат, а утре друго ще е!

Днес имаш всичко, а утре нищо не си,

днес имаш смисъл, а утре скръб те круши!

Земната слава много сладка е, да!

Но щом я преглътнеш тъй горчива е тя!

В този живот само Бог дава смисъл,

Той дава радост, Той дава мисъл!

В мрачната буря мир ти дарява,

и пътя тесен Той сам осветлява!

Той е вечен и верен остава,

Той е константен, не остарява!

Всичкото знание Той притежава,

истинска мъдрост само Той дава!

И този Бог безкраен и вечен

тяло човешко за тебе облече!

Ти бе изгубен, какво да направи?

Царството Свое в небето остави!

Вместо тебе на кръста умря,

вместо тебе понесе греха!

Вместо тебе Той победи,

всичко направи да те спаси!

Той само дава смисъл безкраен,

Той е тъй кротък и всеотдаен.

Ти покани Го във твойто сърце,

и всичко твое, нека Негово е!

И ще намериш в Исуса Христа - 

скъпо съкровище на безмерна цена!

Автор: Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

Гетсимания

Гетсимания

Те отидоха там в Гетсимания,

трудни крачки правеше Той.

Претърпяваше тежки стенания

зарад мене Спасителят мой!

С моя грах Той бе натоварен,

моят грах Го тъй съкуши,

а животът Си чист, непокварен,

Той на мене в замяна дари!

Там Христос във агония бдеше,

много тежко Той бе изкушен

и грехът ми на Него тежеше,

за да бъда аз вечно спасен!

Учениците с Него не бдяха,

колко сладък им беше съня

и в бедата те не устояха,

но избягаха там на страна!

Сам понесе тежкото бреме,

Сам цената Той заплати

и тогава си спомни за мене,

как копнее да ме спаси!

Той със кръста бе натоварен,

бе бичуван и наранен,

бе заплюван и унижаван,

Той умря за теб и за мен!

Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

Търсиш ли?

Търсиш ли?

Търсиш ли, търсиш ли радост в света?

Търсиш ли смисъл и свобода?

Търсиш ли слава, злато, сребро,

земни богатства и потекло?

Търсиш ли здраве, сила, живот?

Търсиш ли още много имот?

Търсиш ли мъдрост ти във света?

Търсиш ли още големи неща?

Всичко, о, всичко е суета,

ако не го намериш в Христа!

Той дава смисъл, радост, покой

Цар на всемира, Създател е Той.

Той казва дума и всичко създава,

всичкото знание Той притежава.

Всичката слава Той заслужава,

ангели славно пеят прослава!

Вечни закони Той основава

и не променя, но утвърждава!

Той съществува през вековете

Бог Велик и Цар на царете.

Своята слава в небето остави,

грешните хора за да избави.

Той те потърси, изгубен ти бе,

щом те намери те взе на ръце!

Скъпа цена Той за тебе плати -

жертва живота Си и те спаси.

Търсиш ли, търсиш ли Него и ти?

О, не търси тези земни неща,

Бог Сам на кръста за тебе умря!

Той хлопа нежно на твойто сърце,

иска тъй близо до тебе да е.

Той жертва всичко, ще жертваш ли ти?

Скоро, по-скоро му отвори!

Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

Любовта...

Любовта...

Любовта не е себична,

любовта не се гневи,

тя не е егоистична

и понякога мълчи!

Любовта се извинява,

дълго любовта търпи,

тя забравя и прощава,

но понякога тъжи!

Любовта е милостива,

няма страх във любовта!

Любовта е тъй красива

като сутрешна зора!

Любовта не се оплаква,

любовта понякога не спи,

любовта понякога изчаква,

винаги в молитва бди!

Любовта е ранобудна,

любовта не се гордей,

любовта е много чудна,

щом в сърцата ни живей!

Любовта е всеотдайна,

любовта не се скъпи!

Тя не може да е тайна,

но в делата ни личи!

Любовта в Христос извира,

Той на кръст за нас умря,

греховете ни изтрива,

жертва стана за света.

О, Христе живей във мене,

Ти с любов ме изпълни,

Ти всецяло ме променяй,

Ти в сърцето ми бъди!

Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

Спасителна пътека

Спасителна пътека

Цар на царете облечен в чест и слава.

Ти, Който ръководиш всеки народ и държава.
Земята се върти и слънцето изгрява,
луната свети в тъмното и времето минава.
Всичко във своята орбита върви,
Бог във ръцете Си всичко държи.
Той поставя и сваля царе.
Той ръководи всички светове.
Създаде Той простора и синьото небе .
Създаде и полето, кристалното море.
Създаде светлината, росата и дъжда.
Създаде Той цветята и полската трева.
Създаде и човека по образа Свой,
със пръст от земята извая го Той.
Чудно и славно Бог човека направи,
за владетел на земята, за свидетел го постави.
Едно ги Бог направи - мъж и жена,
корона на творението, разумни същества!
Но ето, че човекът изгуби своя дял,
защото бе забравил, че Бог го бе създал.
Послушал бе лъжата на една змия,
забравил беше Своя Небесен Баща.
Но Бог във свойта милост не забрави човека,
промисли избавление, спасителна пътека.
Трябваше някой за човека да умре -
Невинно Агне заколено бе.
Цар на царете пожертва чест и слава.
Ти, който ръководиш всеки народ и държава.
Дойде на земята, тяло човешко облече,
много смири се и много след Тебе привлече.
Дойде за да служиш, болките да облекчаваш.
Дойде и се жертва, от греха ни изцеляваш!
Как беше заплюван, осмиван, наранен
и всичко понесе Ти, Боже, за мен!

За да мога да бъда от греха изцелен,

за да мога да бъда във Тебе спасен!

О, Исусе, вместо мен Ти умря,

на кръста понесе Ти мой'та вина!

Човекът, който Ти сътвори

той Те отхвърли и той Те уби!

И Ти, Който Сам Си живот -

положен бе във земен гроб!

Но Ти Сам възкръсна,

смъртта победи,

Ти гроба напусна

и мене спаси!

Боже, пред Тебе смирено стоя

Сам аз не мога да се променя.

С Твоята правда ме Ти облечи.

Нека да виждам със Твойте очи,

Твойто сърце нека в мен да тупти.

Нека да чувам със Твойте уши

С Твоите мисли ме Ти изпълни.

Нека да плача със Твойте сълзи.

Тогава не ще живея само за мен,

но поне още един да бъде спасен!

Поне още един да види Голгота,

поне още един да намери живота!

Тогава ще искам да споделя със човека,

че Ти Си тази Спасителна пътека!

Ти, Който поставяш и сваляш царе.

Ти, Който ръководиш всички светове.

Ти, Който живееш във вечни векове

Ти, Който Агне жертвено бе!

Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!

За къщите и хората

  Виждали ли сте къщи с разбутани керемиди, прокапал покрив, с големи пукнатини и разклатени стени? Наричаме тези къщи съборетини, сякаш всеки момент ще паднат. Изглежда че нямат никаква цена, като че ли би било по-разумно такава къща да бъде съборена и построена на ново. Но как се е стигнало до там? Защо тази къща изглежда така? Как е изглеждала в началото? Може ли да бъде поправена? Кой е майстора? Съществува ли изобщо майстор? Ако да, защо е допуснал това да се случи? Често задавани въпроси не само за къщите, но и за хората.

   В днешно време всеки би желал да живее в къща-мечта: голяма, нова, модерна, практична. Като че ли хората обмислят много повече купувайки къща, отколкото относно избора си на брачен партньор. Много малко хора могат да си позволят чисто нова къща построена по свой вкус. Повечето от тях купуват така наречените къщи втора или трета ръка. При този избор на къщи не съществува любов от пръв поглед, не се слагат розови очила. Винаги естествено се гледа цената, а след това дали си заслужава. Хората мислят много трезвено и забелязват всяка една пукнатина, всеки един малък детайл, всички предимства и недостатъци, плюсове и минуси. Сравняват различните къщи и характеристиките им и тогава… Тогава попадат на такъв тип къща, къща съборетина. Поглеждат какво представлява, виждат всички дефекти и след това поглеждат цената… Не, не може да бъде! Каква е тази цена? Защо струва толкова много? Погледнете покрива – половината керемиди липсват, гредите ще паднат всеки момент! Влагата е навсякъде! А тези големи пукнатини по стените правят картинката още по отчайваща. Кой би купил подобна къща? И кой определя цената? Виждали ли сте такива къщи? А виждали ли сте такива хора?

   

Цената на една къща, най-добре може да определи майстора. А цената на един човек – Бог. Както се казва в Евреи 3:4 „Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.“ Той не само е създал хората скъпоценни, но след това плати още по-голяма цена за да ги изкупи. Всъщност, Той плати най-голямата цена, която може да бъде дадена – Собствения Си живот. За какво? За човек – „съборетина“? За човек с провален живот? Много лоша сделка – може би си мислите. Дали изобщо такъв живот може да бъде поправен, дали има надежда? Нека не забравяме кой е купувача. Това е Сам Бог. Когато Той прави нещо, не го прави напразно. Бог е Майстора, Той създаде човека. Създаде го съвършен като една прекрасна нова къща. Помислил е за всеки детайл, поставил го на здрава основа, вложил е разум в човека, а също свободна воля. Разумът на една къща са нейните стопани. Те имат свободната воля да изберат кой майстор да поддържа тяхната къща. Когато говорим за майстори е добре да подчертая, че има два вида майстори. Истински майстори и лъжемайстори. Първите си свършват работата твърде добре, а вторите минават номера. Сатана беше първият лъжемайстор. Той излъга Адам и Ева. Той не беше построил къщата, но си предаваше важност като че ли разбира много добре от строителство, а също и от добро и зло. Адам и Ева избраха Сатана за техен майстор, но не подозираха какви ще бъдат последиците – разруха, упадък, пукнатини, влага, грях и мъка, смърт не само за тях, но и за потомците след тях. Не само характерите им бяха покварени от греха, но и техният дом – планетата земя. 

    Но може ли Майсторът, Който е създал къщата, може ли да я възстанови отново? Много хора си задават този въпрос. Много хора дори се съмняват, че Този Майстор съществува. Лъжемайстора е направил толкова поражения по тази земя, че гледката за много хора изглежда отчайваща и те забравят как е изглеждала къщата в началото. Смятат пукнатините за даденост и падналите керемиди за последствие от всемирният хаос. Но ние всички хора обичаме красивото, симетричното и подреденото. Някой по-велик от нас е вложил това в сърцата ни. Но друг, който е баща на лъжата се опитва да промени тази представа в нас.

    Срещали сте подобни лъжемайстори, нали? Те идват за да поправят счупената керемида на покрива ви, но я поставят на друго място незабелязано, така че да имат още работа и да ги повикате отново. Не след дълго осъзнавате всички повреди по къщата си и се чудите как са се появили така от само себе си? Тогава осъзнавате, че сте се доверили на лъжемайстора. Дали не е твърде късно? Има ли надежда за вас? Има! Виждала съм това. Къщи, разбити, разпадащи се, изоставени и след това реновирани, възстановени, изградени. Да, там определено е работила майсторската ръка. Старите греди са подменени, пукнатините запълнени, керемидите сменени. Виждали ли сте такива къщи? А такива хора? 
   Хора които са били развалини и физически и духовно. Хора, които са изглеждали безнадежден случай, но постепенно животът им се променя, техният характер, тяхната душевност биват променени дотолкова, че не можете да познаете, че това са същите тези хора. Тази промяна също не се случва от само себе си. Невидимата ръка на Истинския Майстор е направила сърдечна операция в живота на този човек, премахвайки старото, каменно сърце и поставяйки ново, меко сърце. В Исая 1:18 пише: „Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.“ Всичко в живота на тези хора се променя – начинът им на говорене, мислите им, навиците им. Аз съм виждала такива хора и знам че Майсторът съществува.            Знам това и от личен опит. Той всеки ден се опитва да реновира и моето сърце. Когато Му позволя да направи това, виждам огромна промяна. Но някой път се опитвам да взема нещата в свои ръце. Когато видя пукнатина в характера си, вместо да поканя Великият Майстор да направи промяната, често замазвам пукнатината с вар от „собствени усилия“. Когато мине малко време тази пукнатина се отваря още повече, още по-грозно, докато осъзная, че аз нищо не мога да направя, и че само временно замазвам положението отново и отново. 

   

 Само Майсторът може да ме промени. Бавна и болезнена е тази промяна. Личното „Аз“ постоянно се бори за надмощие, също и лъжемайсторът постоянно обвинява: „Виждаш ли тези хора, те уж се доверяват на Теб, но използват моите методи. Поправят щетите по моя начин и ще станат развалини.“ И за съжаление има много хора, които не се доверяват на Бог да ги промени, те продължават да вървят по своя път. Трудно им е да оставят всичко в Божиите ръце и за съжаление накрая всичко което остава от тях са руини, останки които стоят като паметник, като предупреждение за това какво се случва когато отхвърлим Истинският Майстор. Както се казва в Притчи 14:11 „Къщата на нечестивите ще се събори, но шатърът на праведните ще благоденствува.“

    Но когато лъжемайстора се опита да повали някои слаби души, Исус казва с величествен глас: “Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън? …Съблечете от него нацапаните дрехи. Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди.“ /Захария 3:2,4/ Това е обещанието, което ни дава Бог! Може дрехите ни да са изцапани, може къщата ни да се разпада, може да имаме много пукнатини в характера. Но Бог иска да ги заличи, Той иска да изобрази Своя Образ в нас! Той даде живота Си за всеки един от нас! „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.” /Исая 53:4,5/

    Истинският Майстор дълго търпи и силно желае да ни промени. Той плати за нас голяма цена и не би желал да станем развалина! Поглежда към нас Неговите творения и иска да ни пресътвори, реновира и обнови. Да премахне старите греди, керемиди и дъски. Желае да положи основите ни на Скала, за да не бъдем поклатени, когато дойдат изпитания. Може би се чувстваш като развалина, като че ли няма надежда за теб? Но Исус може да те промени напълно, независимо какъв си! Може и да не смяташ че си съборетина? Може би имаш само тук-там пукнатина, само тук-там счупени керемиди. И повечето хора около теб може би също не са толкова пропаднали. Но това не трябва да снижава твоя стандарт. Твоят стандарт трябва да е в погледа на Майстора, а не в това как изглеждат околните. Понеже малките пукнатини стават големи. И след това може да е твърде късно за твоето спасение. Ще позволиш ли на Исус да бъде Твоят Майстор?

Цветелина Чолакова

Има ли Бог рожден ден?

Има ли Бог рожден ден?

   Винаги свързваме рождените дни с хубави моменти - подаръци, сладки, семейството се събира заедно. Може би разглеждаме стари снимки и си припомняме какви сме били като малки. Припомняме си, че преди еди-колко си години сме се родили, дошли сме на този свят. Но когато си помислим за Исус... кога беше Неговия рожден ден? На 25 декември или на на друга дата? Но в крайна сметка има ли значение? Дали Той изобщо има рожден ден?

     Когато се замислим за думичката "вечност" и се опитаме да я изразим със свои думи и да дадем определение, достигаме до заключението, че тя е твърде сложна за обяснение. Нещо което няма начало, няма и край. Нашите смъртни мозъци не могат да поберат тази думичка. Чували сме например за вечнозелени дървета, които все пак не са вечни.
   Когато бях малка и научих в училище, че числата са без начало и без край, това наистина ме обърка. Мислих си: "Все по някое време трябва да свършат тези числа!" Но единственото, което свършваше беше тетрадката ми по математика...

 Всеки от нас е мислил по тези въпроси. Но в един момент възприемаме това като факт, "...защото някой по-умен от нас го е казал!" - както казваше учителката ми по математика.
   Естествено е, че думичката "вечност" е неразбираема за нас. Всички ние имаме начало и край. Раждаме се и умираме. Всичко живо около нас умира рано или късно - растенията, животните, хората. Дори неживата природа (камъните, полезните изкопаеми и др.) при определени условия може да стане на пепел и прах. Тогава от къде изобщо ни идва на ум тази думичка "вечност"? Защо я имаме в речниците си? Това е едно понятие, което не зависи от време и пространство.
Аз вярвам, че Бог е вечен! Той е съществувал в миналото, съществува сега и винаги ще съществува. Може би ни се струва сложно да си го представим, но това че умовете ни не го побират не означава, че не е вярно.
Да се върнем на рождението на Исус, в книгата Михей, пета глава в стих втори намираме пророчество за идването на Исус Христос на земята: " А ти Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността." Това означава, че Той е съществувал преди да бъде изречено това пророчество, съществувал е преди да дойде на тази земя, съществувал е цяла вечност преди това. Още в Псалми 93:2 пише "...от векове е утвърден Твоя престол; Ти Си от вечността." Той е Вечносъществуващият, Безкрайният, Всемогъщият. А колко често ние хората принизяваме Бог до нашите представи. Всички ние имаме рождени дни. Защо и Исус да няма рожден ден? Ще направим торта и сладки, ще сложим светлини, ще се съберем заедно. Но чакайте малко! Дали Бог има рожден ден? Дали Той също празнува?
    Каква голяма тайна е това за нас. Как Исус Христос - Спасителят, дойде на тази земя? Как Той беше въплътен в утробата на девица и се роди като малко невинно бебе. Но Исус е съществувал цяла вечност преди това. Това е нещо чудно и непонятно за нас. Един от учениците на Исус, Йоан пише относно това в Йоан 1:9: " Истинската Светлина, която осветлява всеки човек, идваше на света. Той беше в света; и светът чрез Него стана, но светът не Го позна." Бог - Създателят, Вечносъществуващият дойде на земята в "плът подобна на нашата". Няма как да си обясним това. Защото Божия ум е много по-велик от нашия. Ще размишляваме за това цяла вечност.
   Но ще попитам отново как изобщо ни идва на ум на нас смъртните думичката "вечност"? Защо имаме стремеж към вечното? Опитваме се да открием хапче, което като глътнем да станем вечни или да направим машина на времето. А когато се срещнем със смъртта очи с очи този въпрос става още по-актуален. 
   Когато бях малка нямах представа какво означава смъртта. Умрели мравки, мухи или буболечки не ми правеха толкова много впечатление, колкото когато умря моето куче - Лари. Красиво, бяло, умно и поради случаен инцидент - мъртво. Когато срещнем смъртта отблизо, започваме да си задаваме въпроса: Защо? Още повече ако изгубим някой, когото обичаме. Тогава започваме да мислим как да "пропуснем" смъртта, как да живеем вечно. Това ни доказва, че не сме създадени да умираме. Създадени сме с една по-велика цел. В книгата на Цар Соломон - Еклисиаст 3:11 пише следното: " Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог." Звучи много логично. Бог, Който е вечен е положил вечността в сърцата на своите създания. Бог е положил този копнеж в нас. Но все пак ни е доста трудно да издирим от начало до край Неговото дело. Защо? Защото сме изгубили своя вечен статус. Предпочели сме да следваме своите собствени подбуди и своето собствено его вместо премъдрите заповеди на Вечния. И все пак Той в Своята милост ни е дал втори шанс. Втора възможност да живеем вечен живот. Точно затова Той дойде на земята, жертва чест и слава. Безкрайният, Вечният, Всемогъщият се жертва за плътските, временните, грешните. В книгата на пророк Исая 57:16 пише: "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените, и да съживявам сърцето на съкрушилите се..."
   Наистина ние хората най-малко заслужаваме вечността и все пак ни е дадена като подарък от нашия Велик Спасител! А още ни е дал пример да смиряваме себе си, както и Той смири Себе Си заради нас. Бог ни обича толкова много и иска да живее завинаги с нас. Той иска не само да се сещаме за Него един, два пъти в годината, но да го търсим всеки ден.
  Но ако все пак някой ви поздрави с: "Честито Рождество Христово!" замислете се  - "Има ли Бог рожден ден?"

 Цветелина Чолакова

Луташ ли се?

 

       Луташ ли се?

Луташ ли се ти в живота помрачен,

напразно ли изгуби и днешния ден ?

На къде си тръгнал в своето пътуване?

Каква е причината за твойто съществуване?

Всеки ден е подарък, всеки час е безценен,

но какъв е смисъла във живота ти земен?

На къде отива интелигентният човек,

към проспериращ двайст`първи век?

Към развитие могъщо във всички сфери,

а смисъл в живота си не може да намери!

Какво ако изчезнат всички мечти?

И суровата реалност се появи:

скърби, страдание, болка, лъжи

войни, глад, мъка, сълзи?

Такъв живот живее днес човека: 

Някои хора живеят за успеха

за парите, разкоша, за властта.

Други вярват във случайността!

Но аз вярвам в Някой, Който ме утешава

и смисъл в живота ми Той подарява!

Той имаше мисия на тази земя -

да вдъхва надежда на всяка душа!

И днес от надежда, от на раните лек,

от смисъл в живота се нуждае всеки човек!

„О, Мили Исусе,  от сърце Ти аз благодаря!

На земята Ти дойде и на кръст за мен умря!

Спасение на всеки човек подари,

Но дали този свят ще го оцени?

Не, вече не ще се лутам в света,

но здраво ще хвана аз Твойта ръка!

И само напред след Теб ще вървя“

Велик Избавител - смисъл в живота ми дава

и с мир и надежда всеки нов ден озарява!

Луташ ли се ти в живота помрачен?

Не изгубвай напразно и днешният ден!

Цветелина Чолакова

Благодарение на Божията милост!


"Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си?"
Еремия 2:36

 "Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, 
мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда."
Еремия 29:11