Когато се замислим за думичката "вечност" и се опитаме да я изразим със свои думи и да дадем определение, достигаме до заключението, че тя е твърде сложна за обяснение. Нещо което няма начало, няма и край. Нашите смъртни мозъци не могат да поберат тази думичка. Чували сме например за вечнозелени дървета, които все пак не са вечни.
Когато бях малка и научих в училище, че числата са без начало и без край, това наистина ме обърка. Мислих си: "Все по някое време трябва да свършат тези числа!" Но единственото, което свършваше беше тетрадката ми по математика...
Всеки от нас е мислил по тези въпроси. Но в един момент възприемаме това като факт, "...защото някой по-умен от нас го е казал!" - както казваше учителката ми по математика.
Естествено е, че думичката "вечност" е неразбираема за нас. Всички ние имаме начало и край. Раждаме се и умираме. Всичко живо около нас умира рано или късно - растенията, животните, хората. Дори неживата природа (камъните, полезните изкопаеми и др.) при определени условия може да стане на пепел и прах. Тогава от къде изобщо ни идва на ум тази думичка "вечност"? Защо я имаме в речниците си? Това е едно понятие, което не зависи от време и пространство.
Аз вярвам, че Бог е вечен! Той е съществувал в миналото, съществува сега и винаги ще съществува. Може би ни се струва сложно да си го представим, но това че умовете ни не го побират не означава, че не е вярно.
Да се върнем на рождението на Исус, в книгата Михей, пета глава в стих втори намираме пророчество за идването на Исус Христос на земята: " А ти Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността."
Това означава, че Той е съществувал преди да бъде изречено това пророчество, съществувал е преди да дойде на тази земя, съществувал е цяла вечност преди това. Още в Псалми 93:2 пише "...от векове е утвърден Твоя престол; Ти Си от вечността." Той е Вечносъществуващият, Безкрайният, Всемогъщият.
А колко често ние хората принизяваме Бог до нашите представи. Всички ние имаме рождени дни. Защо и Исус да няма рожден ден? Ще направим торта и сладки, ще сложим светлини, ще се съберем заедно. Но чакайте малко! Дали Бог има рожден ден? Дали Той също празнува?
Каква голяма тайна е това за нас. Как Исус Христос - Спасителят, дойде на тази земя? Как Той беше въплътен в утробата на девица и се роди като малко невинно бебе. Но Исус е съществувал цяла вечност преди това. Това е нещо чудно и непонятно за нас. Един от учениците на Исус, Йоан пише относно това в Йоан 1:9: " Истинската Светлина, която осветлява всеки човек, идваше на света. Той беше в света; и светът чрез Него стана, но светът не Го позна." Бог - Създателят, Вечносъществуващият дойде на земята в "плът подобна на нашата". Няма как да си обясним това. Защото Божия ум е много по-велик от нашия. Ще размишляваме за това цяла вечност.
Но ще попитам отново как изобщо ни идва на ум на нас смъртните думичката "вечност"? Защо имаме стремеж към вечното? Опитваме се да открием хапче, което като глътнем да станем вечни или да направим машина на времето. А когато се срещнем със смъртта очи с очи този въпрос става още по-актуален.
Когато бях малка нямах представа какво означава смъртта. Умрели мравки, мухи или буболечки не ми правеха толкова много впечатление, колкото когато умря моето куче - Лари. Красиво, бяло, умно и поради случаен инцидент - мъртво. Когато срещнем смъртта отблизо, започваме да си задаваме въпроса: Защо? Още повече ако изгубим някой, когото обичаме. Тогава започваме да мислим как да "пропуснем" смъртта, как да живеем вечно. Това ни доказва, че не сме създадени да умираме. Създадени сме с една по-велика цел. В книгата на Цар Соломон - Еклисиаст 3:11 пише следното: " Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог." Звучи много логично. Бог, Който е вечен е положил вечността в сърцата на своите създания. Бог е положил този копнеж в нас. Но все пак ни е доста трудно да издирим от начало до край Неговото дело. Защо? Защото сме изгубили своя вечен статус. Предпочели сме да следваме своите собствени подбуди и своето собствено его вместо премъдрите заповеди на Вечния. И все пак Той в Своята милост ни е дал втори шанс. Втора възможност да живеем вечен живот. Точно затова Той дойде на земята, жертва чест и слава. Безкрайният, Вечният, Всемогъщият се жертва за плътските, временните, грешните. В книгата на пророк Исая 57:16 пише: "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените, и да съживявам сърцето на съкрушилите се..."
Наистина ние хората най-малко заслужаваме вечността и все пак ни е дадена като подарък от нашия Велик Спасител! А още ни е дал пример да смиряваме себе си, както и Той смири Себе Си заради нас. Бог ни обича толкова много и иска да живее завинаги с нас. Той иска не само да се сещаме за Него един, два пъти в годината, но да го търсим всеки ден.
Но ако все пак някой ви поздрави с: "Честито Рождество Христово!" замислете се - "Има ли Бог рожден ден?"
